(Portrait of Paulemile, c.1899 - Camille Pissarro) ~ Училище и

(Portrait of Paulemile, c.1899 - Camille Pissarro)

~ Училище и образование 

Познавам хора, които са напуснали учебно заведение на 16 или 18-годишна възраст и не знаят нищо с изключение на спрежението на глаголите, къде се намира Буркина Фасо и за какво са анулирани Зърнените закони (и аз нямам представа). С други думи, информация. Ето това ви дава учебното заведение – информация. Е, и някои познания като разделяне и граматика, част от които в никакъв случай повече няма да употребявате. Част от получаваната информация е потребна, като да вземем за пример непознатите езици, само че по-голямата явно няма никаква стойност. 

Не ме разбирайте неправилно. Не приказвам срещу учебното заведение. То ви учи по какъв начин да учите – умеене, което ще ви би трябвало през целия живот, само че ви лишава 10-12 години или повече, с цел да го усвоите. Но помислете на какъв брой още неща то не учи вашите деца през годините на дейното им образуване. Как да се грижат за себе си, по какъв начин да сменят електрически крушки, по какъв начин да отстояват правата си, по какъв начин да не влизат в задължения, по какъв начин да се държат, когато се задава скандал, по какъв начин да вземат решение разногласия, по какъв начин да се отнасят към хората с почитание, какво да вършат, когато колата се повреди, по какъв начин да се оправят със страховете си, по какъв начин да губят, по какъв начин да печелят...

„ Но учебното заведение ви учи по какъв начин да губите и по какъв начин да печелите ”, ви слушам да възкликвате, - „ За какво са часовете по спорт? ”. Всъщност учебното заведение обезпечава усвояването на някои от тези умения (за разлика от други), само че не учи децата по какъв начин да ги ползват сполучливо. Възможно е те да продължат да понасят провали.

Във всеки случай децата упражняват в учебно заведение това, което биха практикували и отвън него. Животът им в група с деца ги учи какво държание е обществено – задоволително – нещо, за което учителите нямат принос. Децата могат да научат същото във всяка друга група с връстници – в квартала, в който живеят, във футболния клуб или по време на игри. 

С други думи, ходенето на учебно заведение и положителното обучение не са едно и също нещо. Училището е от огромно значение, само че не и на на половина толкоз значимо, колкото положителното обучение и образование. Задачата на учебното заведение е да учи децата, а ваша работа е да ги образовате и възпитате. Не очаквайте учебното заведение да я свърши вместо вас. 

Познавам деца, които са били обучавани вкъщи и които са доста по-способни, образовани и зрели от децата, които са били по през целия ден учебно заведение. Това потвърждава, че учебното заведение не е належащо за приемане на положително обучение. Аз не ви приканвам да отглеждате децата си напълно вкъщи (освен в случай че вие не пожелаете). Казвам единствено, е не трябва да разчитате учебното заведение да обезпечи на децата ви нещо друго с изключение на информация и някои странни на практика умения като да вземем за пример по какъв начин да си пуснат музикалната уредба или да създадат дисекция на жаба. Всичко останало е във вашите ръце. 

~ Училището си има положителни и неприятни страни 

Не съществува идеално учебно заведение. В учебното заведение на децата ви има стотици, даже хиляди родители. Няма по какъв начин всички те да са съгласни с всичко, което става там. Ако всяко решение би трябвало да бъде вземано единомислещо от всички родители, в никакъв случай няма да се реализира единодушие в какъв брой часа да стартират образователните занятия заран. 

Вие също няма да сте съгласни с някои неща – количеството на домашните, строгостта на наказванията или неналичието им, смешните униформи, които децата би трябвало да носят, обстоятелството, че ги карат да играят футбол, даже да го ненавиждат, че техните събирания нямат всемирски темперамент, че карат децата да учат испански, а не немски, че ги принуждават да играят вътре, когато на открито вали... и така нататък, и т.н. 

В тези случаи няма какво да извършите. Бихте могли да промените учебното заведение, само че и в идващото ще има същите дразнещи детайлности. Просто ще бъдат разнообразни. Още повече че децата ви също ще бъдат безпомощни. Само бихте създали още по-нещастен живота им в учебно заведение, в случай че ги окуражите да се опълчват на системата. Те ще влязат в спор с учителите и евентуално ще станат за смях на съучениците си. Не, на тях изобщо не са им нужни спорни послания от вкъщи и от учебно заведение. 

Трябва да проумеете, че всяко учебно заведение има положителни и неприятни страни. Ако неприятните са повече от положителните, може би би трябвало да се замислите да промените учебното заведение – това е различен въпрос. Но до момента в който детето ви е в съответното учебно заведение, ще би трябвало да го приемете с положителните и с неприятните му страни. Ще би трябвало да го подкрепяте даже и за нещата, които не ви интересуват, ще насърчавате детето да си приготвя домашните, въпреки да смятате, че са прекалено много, да носи смешната униформа, да играе хокей или да се отнася към учителите с почитание, даже и да не ги почита. 

Може би се питате по какъв начин да реагирате, в случай че детето ви провокира намерено: „ Смяташ ли, че е редно да ни дават толкоз доста домашни? ” Трябва ли да го излъжете? Е, може да му отговорите това, което преди малко ви споделих: положителните и неприятните страни на учебното заведение вървят ръка за ръка и не можеш да вземеш едното, без да получиш и другото. Така вие учите детето по какъв начин да се държи като част от обществената група. По-важно е то да умее да взаимодейства със системата, в сравнение с да я приема безусловно. 

~ Борете се на страната на децата 

Едно от разпоредбите прикани за поддръжка на учебното заведение, даже да не сте съгласни с всичко в него. Но поддръжката ви не трябва да бъде безусловна. Вие би трябвало да подкрепите учебното заведение във връзка с неговата политика и система като цяло. Възможно е обаче да зародят други въпроси, свързани особено с вашето дете, и не трябва да оставяте постоянно учебното заведение да ги взема решение. 

Детето ви би трябвало да знае, че сте на негова страна. И когато зародят съществени проблеми, вие ще бъдете единствените, които ще защитят негова-та идея, а от време на време децата се нуждаят от бранител. Ако учебното заведение не прави нищо против издевателството или учителите не осъзнават, че детето ви има дислексия, или пък някой преподавател трансформира живота му в пъкъл, вие сте длъжни да извършите нещо. Детето би трябвало да знае, че вие сте зад тила му, ако нещата излязат отвън надзор. За това са родителите. Иначе детето ще счита, че вие позволявате то да страда. 

Когато пораснете, ви е мъчно да си спомните възприятието на беззащитност, което сте изпитвали като деца. Ситуации, с които в този момент се оправяме с лекост, са ни се коствали необикновено сложни, когато сме били деца. Като възрастни бихте издържали да изтърпите нещо неприятно в продължение на няколко месеца, само че когато сте на 5 или на 15 години същите няколко месеца може да ви се сторят цяла безкрайност. Още помня по какъв начин ми прилошаваше (редовно), преди да влезем в час, за който не бях подготвил домашното си. 

Ако в този момент ме изправите пред същия преподавател и той стартира да ме хока, аз ще съумея да се защитя. Но тогава не успявах. Децата са привикнали да одобряват престижа на учителя. Те нямат нито уменията, нито властта да се опълчат против системата в името на своя интерес. Точно тогава би трябвало да се намесите вие. 

Чудя се дали в това предписание трябваше да употребявам думата „ борба ”. Винаги дипломацията е била по-добър метод от войнствеността, а и не ви поучавам да нахлуете в кабинета на шефа с гневни претенции. За децата е по-важно да знаят, че възприемате нещата като тях, а след това да ги насочвате по какъв начин да постъпят. Именно по това си проличава дали сте родители, които съблюдават разпоредбите. Ако сте такива, си давате сметка, че би трябвало да се справите със обстановката задоволително внимателно и да не пред-извикате шефа още преди да сте почнали. 

С други думи, в случай че в учебното заведение ви считат за родители, които нормално не се оплакват, ще ви извърнат по-сериозно внимание, когато им изложите проблемите си. Ако непрекъснато се оплаквате и критикувате учебното заведение, ще си спечелите славата на досадни и нахални родители и е малко евентуално да ви извърнат внимание, когато се случи нещо в действителност съществено.

Избрано от: „ Правила за родители “, Ричард Темплар, изд. „ Обсидиан “, 2008 г.  
Картина: Portrait of Paulemile, c.1899 - Camille Pissarro; chinaoilpaintinggallery